Писателят и журналист Любомир Йорданов представи книгата си във Враца

На 20 май 2026 г. читалнята на НЧ „Развитие – 1869“ - Враца събра писатели, журналисти, общественици и приятели на книгата за среща с писателя и журналист Любомир Йорданов и неговия нов сборник с разкази „Децата на дивите гъски“.

Още с първите думи вечерта придоби естествен ритъм, в който литературата не се представя, а се случва като разговор. Разговор за хората, за паметта и за онези човешки съдби от Северозапада, които рядко попадат в центъра на вниманието, но носят най-дълбоката истина за живота.

Книгата „Децата на дивите гъски“ събира 24 разказа, родени от реалността на българския Северозапад. В тях регионът е живо присъствие със своята суровост, красота и тиха устойчивост. Герои са рибари, самотници, фермери и хора без посока, но никога без достойнство. В тези истории болката и хуморът съществуват заедно, а делникът естествено прераства в литература. Дунавът и Балканът не са фон, а част от самите човешки съдби.

Роден в с. Долни Цибър, завършил българска филология, дългогодишен журналист, преминал през различни медии и редакции, Любомир Йорданов остава верен на вниманието към човека и неговата история.

Вечерта придоби допълнителна дълбочина с участието на гости и приятели на автора. Сред тях Цветана Евгениева, дългогодишен журналист и хроникьор на Северозапада, която определи книгата като четиво за всички възрасти и живо доказателство, че истинските истории не остаряват. С топлота и професионално чувство тя насочи вниманието към ролята на журналистите не само като наблюдатели, но и като разказвачи на човешкото време.

Със своя характерен усет към думите се включи и Жоро Александров, дългогодишен журналист, който предизвика автора да „даде заглавие“ на вечерта. В духа на приятелския разговор авторът събра ключовите думи на събитието: писатели, журналисти, диви гъски и една истинска среща между хора.

В центъра останаха и думите на Любомир Йорданов, който сподели, че най-важните връзки в живота са тези с хората и с природата.

Срещата премина в онзи рядък формат, в който въпросите не са формалност, а продължение на разговора.

Вечерта завърши с автографи, лични думи и онова тихо усещане, че литературата все още има способността да събира хората не около събитие, а около смисъл.